сряда, 4 май 2011 г.

ПРОСЯКИНЯ

Стоиш на прага
пред заключена врата.
Унила , плаха , боса -
сякаш просякиня.
Нечуваща , невиждаща
стоиш в ноща и чакаш
капка милостиня.
Тръгни си ти любов!
Не стой !
Вратата няма да отворят.
Парещите капещи сълзи
ръждата в катинара
няма да разтворят.
Тръгни си ти любов !
Не стой !
Поне веднъж ти
имай малко гордост.
Гордостта - не милостиня
и тъга , вратата могат
да отворят.
Тръгни си ти любов !
Не стой ...

неделя, 1 май 2011 г.

СЪН



Нощта потъва в моите очи-
две езера бездънно сини
и в тях отразиха се звездите,
и тишината нещо промълви ми .
Бризът летен косите ми погали
нежно ... нежно -
сякаш с ръцете  твои ,
а в очите ми сънят не идва още
ликът ти търсят в моите покои.
Ноща отминава бавно -
утрото ми се усмихва ,
роса блести в тревата -
сякаш разпилени хиляди мъниста.
И ромонът в потока шепне твойто име
неуспял и той в ноща да те открие.
Дали не  съм сънувала
с отворени очи ?

събота, 16 април 2011 г.

КАРЛОВСКИЯТ БАЛКАН


Огрей ли румена зорница
над Ботев връх – гигант висок,
ранила литне ли орлица
над ромолящия поток,
превръща се във РОЗОВ БЛЯН
красивият Балкан!

Или от заник озарени
скалите в теменужен цвят
замислят ли се притаени
над пеещия водопад,
превръща се в ЛАЗУРЕН БЛЯН
красивият Балкан.

Припламнат ли вековни буки
на есен в тихия покой,
затрепкат ли високи чуки
в горнилото на летен зной,
превръща се във ЗЛАТЕН БЛЯН
красивият Балкан!

Завей ли вихър в люта зима,
повеят рони красота.
Запява в мека снежна рима,
извезана от белота.
Превръща се в НЕВИНЕН БЛЯН
красивият Балкан!

Далеч ли ме завей съдбата,
на сън красивата снага
ще виждам пак на планината.
С преливащо сърце в тъга,
ще помня ПРИКАЗНИЯ БЛЯН
на гордия Балкан!

вторник, 12 април 2011 г.

ПРИЯТЕЛСТВО...

Има хора в живота ти, които те правят щастлив
по простата случайност, че са пресекли пътя ти.
Някои пътуват по пътя в твоята посока,
съзерцавайки с теб много луни,
а други просто виждаш между две последователни крачки.
Всички тях наричаш приятели, но има много видове от тях.
Може би всеки лист от едно дърво
характеризира един от приятелите ти.
Първите още от рожденото огнище
са приятелите ти татко и майка,
които ти показват какво е животът.
След това идват приятелите ти брат, сестра,
с които споделяш пространството,
за да разцъфтят като теб.
Научаваш се да уважаваш и да желаеш
 доброто на всички от семейството.
Но съдбата те запознава и с други приятели,
които не знаеш, че ще пресекат пътя ти.
Много от тях наричаш сродна душа,
сърдечен приятел.Те са искрени, верни.
Знаят кога си добре, знаят какво те прави щастлив.
А понякога една сродна душа взривява сърцето ти -
 и след това се нарича интимен приятел.
Това е блясък в очите ти,
песен на устните ти, живец в кръвта ти.
Също така имаш и приятели за известно време,
може би за една ваканция, или за няколко дни, или за часове.
Те умеят да извикват много усмивки на лицето ти,
докато са около теб.
Говорейки за близост, не можеш да забравиш
 за отдалечените от разстоянието приятели,
тези, които са по върховете на клоните и когато подухне вятър,
те винаги се провиждат между останалите листа.
Времето тече, лятото отминава,
есента наближава и губиш част от своите листа,
други се раждат следващото лято,
а някои остават в продължение на много сезони.
Но това, което те прави по-щастлив,
е че дори откъснати, те остават близо,
и подхранват твите корени с радост.
Те са прекрасните спомени от времето,
когато са се пресекли пътищата ви.
Пожелавам на теб - листо от дървото на
приятелството - здраве, мир, благоденствие...
Просто защото всеки човек минал през живота ти е уникален.
Винаги оставя по малко от себе си и взема по малко от теб...
Ще има някои, които ще ти вземат много,
но няма да има такива, които да не ти оставят нищо.
Това е най-голямата отговорност
на човешкия живот и ясно доказателство,
че две души не се срещат случайно.
 



понеделник, 28 март 2011 г.

ПОСЛЕДНА ЧАША


Морето сбрах във чаши две за нас,
червено вино, с дъх на болка стара,
последен ден, последни нощ и час,
зората с тъмнината в надпревара.

Кристални чаши, само две следи,
напук на нас нахално се преплитат,
засъхнали в стъклото две сълзи,
премесени със вино недопито.

Без тостове, подвластни на страха,
че другият не може да си тръгне,
посоки няма, само празнота,
в недоизказана, убийствена присъда.

Това ли заслужавахме, една лъжа,
застанала на пътя ни преграда
и много пошлост, в грозна суета,
убила вярата ни за награда.

Морето сбрах във чаши две за нас,
едната свърши, другата е спомен,
не ме разбра, не те разбрах и аз,
но пак обичам те животе главоломен...

петък, 25 март 2011 г.

ЧАСЪТ НА ЗЕМЯТА



Една звезда във своя светъл ход изгуби пътя си небесен.
Напусна златозвезден небосвод и кацна на земята с песен.
О, колко много земна суета и дребни, тъй ненужни грижи!
Нима това е на човека горд света!
Невзрачни са душевните му хижи!
Наистина, голям технически прогрес - помисли си и стана й студено.
Почука тук и там на беден праг и тръпна, цялата в лъчи зачака.
Подслон не срещна в тоз среднощен мрак и тъжна, горестно заплака.

неделя, 20 март 2011 г.

ДАЙ МИ ОТ СЕБЕ СИ...

Дай ми от себе си нещо,
нека е плаха сълза.
Но да знам искам,
че за мен е сега.
Нека е галеща дума,
но за мене дошла.
Нека е обич голяма,
като планинска река.
Нека е желание силно,
чакащо ме в нощта.
Дай ми от себе си нещо,
ще е за моята душа.
Дай ми от себе си,
в теб да открия света.

неделя, 13 февруари 2011 г.

ТЪРСЯ ТЕ...


Търся те!
С вятъра говорих
попитах и дъжда,
горещо ги помолих
да те открият във нощта...
И луната кръглолика
заблестя и ми помогна,
звездите тя повика,
небето чак се трогна...
Но спусна се мъглата
и скри те тя от мен,
а някъде в тъмата
другаде си в плен...