понеделник, 28 март 2011 г.

ПОСЛЕДНА ЧАША


Морето сбрах във чаши две за нас,
червено вино, с дъх на болка стара,
последен ден, последни нощ и час,
зората с тъмнината в надпревара.

Кристални чаши, само две следи,
напук на нас нахално се преплитат,
засъхнали в стъклото две сълзи,
премесени със вино недопито.

Без тостове, подвластни на страха,
че другият не може да си тръгне,
посоки няма, само празнота,
в недоизказана, убийствена присъда.

Това ли заслужавахме, една лъжа,
застанала на пътя ни преграда
и много пошлост, в грозна суета,
убила вярата ни за награда.

Морето сбрах във чаши две за нас,
едната свърши, другата е спомен,
не ме разбра, не те разбрах и аз,
но пак обичам те животе главоломен...

петък, 25 март 2011 г.

ЧАСЪТ НА ЗЕМЯТА



Една звезда във своя светъл ход изгуби пътя си небесен.
Напусна златозвезден небосвод и кацна на земята с песен.
О, колко много земна суета и дребни, тъй ненужни грижи!
Нима това е на човека горд света!
Невзрачни са душевните му хижи!
Наистина, голям технически прогрес - помисли си и стана й студено.
Почука тук и там на беден праг и тръпна, цялата в лъчи зачака.
Подслон не срещна в тоз среднощен мрак и тъжна, горестно заплака.

неделя, 20 март 2011 г.

ДАЙ МИ ОТ СЕБЕ СИ...

Дай ми от себе си нещо,
нека е плаха сълза.
Но да знам искам,
че за мен е сега.
Нека е галеща дума,
но за мене дошла.
Нека е обич голяма,
като планинска река.
Нека е желание силно,
чакащо ме в нощта.
Дай ми от себе си нещо,
ще е за моята душа.
Дай ми от себе си,
в теб да открия света.