ЧАСЪТ НА ЗЕМЯТА

Една звезда във своя светъл ход изгуби пътя си небесен.
Напусна златозвезден небосвод и кацна на земята с песен.
О, колко много земна суета и дребни, тъй ненужни грижи!
Нима това е на човека горд света!
Невзрачни са душевните му хижи!
Наистина, голям технически прогрес - помисли си и стана й студено.
Почука тук и там на беден праг и тръпна, цялата в лъчи зачака.
Подслон не срещна в тоз среднощен мрак и тъжна, горестно заплака.