неделя, 1 май 2011 г.

СЪН



Нощта потъва в моите очи-
две езера бездънно сини
и в тях отразиха се звездите,
и тишината нещо промълви ми .
Бризът летен косите ми погали
нежно ... нежно -
сякаш с ръцете  твои ,
а в очите ми сънят не идва още
ликът ти търсят в моите покои.
Ноща отминава бавно -
утрото ми се усмихва ,
роса блести в тревата -
сякаш разпилени хиляди мъниста.
И ромонът в потока шепне твойто име
неуспял и той в ноща да те открие.
Дали не  съм сънувала
с отворени очи ?

Няма коментари:

Публикуване на коментар