понеделник, 28 март 2011 г.

ПОСЛЕДНА ЧАША


Морето сбрах във чаши две за нас,
червено вино, с дъх на болка стара,
последен ден, последни нощ и час,
зората с тъмнината в надпревара.

Кристални чаши, само две следи,
напук на нас нахално се преплитат,
засъхнали в стъклото две сълзи,
премесени със вино недопито.

Без тостове, подвластни на страха,
че другият не може да си тръгне,
посоки няма, само празнота,
в недоизказана, убийствена присъда.

Това ли заслужавахме, една лъжа,
застанала на пътя ни преграда
и много пошлост, в грозна суета,
убила вярата ни за награда.

Морето сбрах във чаши две за нас,
едната свърши, другата е спомен,
не ме разбра, не те разбрах и аз,
но пак обичам те животе главоломен...

2 коментара: