ПРОСЯКИНЯ

Стоиш на прага

пред заключена врата.

Унила , плаха , боса -

сякаш просякиня.

Нечуваща , невиждаща

стоиш в ноща и чакаш

капка милостиня.

Тръгни си ти любов!

Не стой !

Вратата няма да отворят.

Парещите капещи сълзи

ръждата в катинара

няма да разтворят.

Тръгни си ти любов !

Не стой !

Поне веднъж ти

имай малко гордост.

Гордостта - не милостиня

и тъга , вратата могат

да отворят.

Тръгни си ти любов !

Не стой ...

СЪН





Нощта потъва в моите очи-

две езера бездънно сини

и в тях отразиха се звездите,

и тишината нещо промълви ми .

Бризът летен косите ми погали

нежно ... нежно -

сякаш с ръцете  твои ,

а в очите ми сънят не идва още

ликът ти търсят в моите покои.

Ноща отминава бавно -

утрото ми се усмихва ,

роса блести в тревата -

сякаш разпилени хиляди мъниста.

И ромонът в потока шепне твойто име

неуспял и той в ноща да те открие.

Дали не  съм сънувала

с отворени очи ?