Стоиш на прага
пред заключена врата.
Унила , плаха , боса -
сякаш просякиня.
Нечуваща , невиждаща
стоиш в ноща и чакаш
капка милостиня.
Тръгни си ти любов!
Не стой !
Вратата няма да отворят.
Парещите капещи сълзи
ръждата в катинара
няма да разтворят.
Тръгни си ти любов !
Не стой !
Поне веднъж ти
имай малко гордост.
Гордостта - не милостиня
и тъга , вратата могат
да отворят.
Тръгни си ти любов !
Не стой ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар